Енциклопедия за българските хора
Открий ритъма на България
Един каталог за българските хора и музиката, по която се играят.
Народни танца
Региона
Народни песни
Разгледайте нашата колекция от народни хора
Айдарово хоро
Това хоро се отличава със своя неравномерен тактов размер 9/8, при който четвъртият дял е удължен — танцът обикновено се отброява като „раз-два-три-четири“, където последният удар е по-дълъг от останалите. Айдарово хоро се изпълнява от мъже и жени, които могат да танцуват заедно или разделно. Танцьорите се държат за длани със свити в лактите ръце. Хорото е леко, скокливо и изпълнено с настроение, като се характеризира с пружиниране в движенията. Ръцете, свити в лактите, пружинират синхронно с краката или се спускат надолу. Съществуват различни варианти на Айдарово хоро. Типична за него е комбинацията от подскок и прескок, която се изпълнява последователно в дългия дял на такта. Най-разпространеният вариант е хоро само в два такта.
Арап
Произход и стил „Арап“ е популярно хоро от Пиринската (Македонска) фолклорна област. То носи характерния за региона темперамент – съчетание от „тежко“ стъпване и динамични, резки движения. Макар традиционно да носи белезите на „мъжко“ хоро заради широките стъпки и натрисането, днес се играе смесено и е любимо в танцовите клубове из цялата страна. Темпо: Умерено до бързо. Ритъмът е отчетлив и "сечен", което предразполага към акцентирани движения. Характер на танца Хват: Ръцете се държат свити в лактите на височината на раменете (хват „свещник“ или „W“), което позволява на горната част на тялото да участва активно в баланса. Стъпки: Движенията са земни и пружиниращи. Характерни са високото вдигане на коляното, натрисането (вертикално пружиниране) и енергичните стъпки напред и назад (или към центъра и обратно). Усещане: Танцът излъчва сила и гордост. Изпълнението изисква стегната стойка и ясен акцент при стъпването на земята.
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Варненско хоро
Класифицирано в като 9/8. Варненският регион е преходна зона. Танцът носи белезите на Северна България (лекота), но и на Добруджа (пластика). Често се играе по крайбрежието и съчетава подскоци с плавни движения на ръцете. Произход и стил „Варненското хоро“ е емблематичен танц от Добруджанската фолклорна област. То носи специфичния „тежък“ и земен стил на добруджанци, съчетан с жизнерадостта на морския край. Играе се смесено (мъже и жени) и е едно от най-популярните хора по сватби и празненства в Североизточна България. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Ритъмът е плавен, но с отчетлив акцент на последния, дълъг дял, който дава време за характерното приклякване или замах. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите на височината на гърдите (хват „свещник“). Специфичното за това хоро е активното участие на ръцете – те ритмично се люлеят напред и назад (или се пускат долу и вдигат), следвайки динамиката на стъпките. Стъпки: Движенията са типично добруджански – с леко приклекнали колене, сякаш танцьорът е „залепен“ за земята. Има характерни кръстосвания на краката („плетеници“), причуквания и леки подскоци, които обаче не са високи, а по-скоро насочени надолу към земята. Усещане: Танцът излъчва увереност и спокойна сила. Играе се с широка усмивка, като тялото и раменете също участват в движението, следвайки люлеенето на ръцете.
Гайда аваси (под робство)
Гайда аваси е право хоро в тактов размер 2/4, което означава, че музиката и движението се отброяват просто като „раз-два“. Темпото на танца е бавен до умерен, а танцьорите го изпълняват с плавни, но живи движения, в които има характерно пружиниране на краката и сгъване в бедрата, което придава специфичен пирински ритъм и настроение. Името „Гайда аваси“ носи интересна семантика: понякога се тълкува като „овчарска мелодия“ — възможно вдъхновено от породата тлъстоопашати овце авaси, или като гайда с по-висок тон на звучене, различна от типичната родопска каба гайда. Освен това думата „аваси/âvaz“ може да означава звук, мелодия или музикален мотив, което подсказва, че името се свързва силно с музикалния характер на танца.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Присъедини се към нашата културна общност
Помогни да запазим българските народни традиции, като споделиш знанията си или добавиш нови хора и песни към нашия архив.