Енциклопедия за българските хора
Открий ритъма на България
Един каталог за българските хора и музиката, по която се играят.
Народни танца
Региона
Народни песни
Разгледайте нашата колекция от народни хора
Айдарово хоро
Това хоро се отличава със своя неравномерен тактов размер 9/8, при който четвъртият дял е удължен — танцът обикновено се отброява като „раз-два-три-четири“, където последният удар е по-дълъг от останалите. Айдарово хоро се изпълнява от мъже и жени, които могат да танцуват заедно или разделно. Танцьорите се държат за длани със свити в лактите ръце. Хорото е леко, скокливо и изпълнено с настроение, като се характеризира с пружиниране в движенията. Ръцете, свити в лактите, пружинират синхронно с краката или се спускат надолу. Съществуват различни варианти на Айдарово хоро. Типична за него е комбинацията от подскок и прескок, която се изпълнява последователно в дългия дял на такта. Най-разпространеният вариант е хоро само в два такта.
Арап
Произход и стил „Арап“ е популярно хоро от Пиринската (Македонска) фолклорна област. То носи характерния за региона темперамент – съчетание от „тежко“ стъпване и динамични, резки движения. Макар традиционно да носи белезите на „мъжко“ хоро заради широките стъпки и натрисането, днес се играе смесено и е любимо в танцовите клубове из цялата страна. Темпо: Умерено до бързо. Ритъмът е отчетлив и "сечен", което предразполага към акцентирани движения. Характер на танца Хват: Ръцете се държат свити в лактите на височината на раменете (хват „свещник“ или „W“), което позволява на горната част на тялото да участва активно в баланса. Стъпки: Движенията са земни и пружиниращи. Характерни са високото вдигане на коляното, натрисането (вертикално пружиниране) и енергичните стъпки напред и назад (или към центъра и обратно). Усещане: Танцът излъчва сила и гордост. Изпълнението изисква стегната стойка и ясен акцент при стъпването на земята.
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Боалийско хоро
Боалийското хоро (известно още като Бохалийската или Бохалиско) е живо и темпераментно тракийско хоро, характерно за Ямболския и Сливенския край. То се играе в равноделния тактов размер 2/4 и се отличава с бързо, игриво темпо, което винаги носи много настроение на участниците. Често съпроводът е на популярни песни като „Дядовите Добреви пет снахи“. Хорото е смесено – играе се от мъже и жени, заловени за длани, като ръцете могат да бъдат спуснати долу или свити в лактите. Типично за този танц е изпълнението в „скъсан“ (отворен) кръг, което позволява на водача да води редицата с динамика и свобода. В зависимост от конкретното населено място, хорото се среща в различни варианти, но винаги запазва своя „скоклив“ и жизнен характер. Основните движения включват хлопки, ножички и ръченични стъпки, като акцентите обикновено са насочени надолу към земята на първото време на такта. Ръцете също участват активно в танца – те могат да пружинират ритмично или да се люлеят напред-назад, подчертавайки енергията на стъпките. Въпреки че най-честият хват е за длани, в някои варианти може да се срещне и захват за пояс. Интересен и отличителен вариант на Боалийското хоро е този от село Окоп (Ямболско), популяризиран от ансамбъл „Българе“. За разлика от повечето тракийски хора, които тръгват надясно, този конкретен вариант започва с движение наляво. Традиционно той се е изпълнявал в края на сватбените тържества, като финална кулминация на празника.
Бучимиш
Бучимиш (или Бучиниш) е едно от най-емблематичните и сложни хора от Тракийската фолклорна област, характерно конкретно за района на Пазарджик. Най-отличителната черта на танца е неговият уникален неравноделен тактов размер 15/16. Този сложен ритъм се брои на седем времена с удължен пети дял: „раз-два-три-четири-пееет-шест-седем“. За улеснение при разучаването, броенето често се разделя на групи като „раз-два, раз-два, раззз, два, три“. Хорото се играе смесено от мъже и жени, които се залавят за пояс („на ле́са“). Традиционно мъжете застават в двата края на редицата, а жените – в средата. Стилът на изпълнение носи типичния почерк на пазарджишкия край: танцува се с лекота, но в леко приклекнало положение („натрисане“), което подчертава връзката на тракиеца със земята. Акцентите са насочени надолу, а движенията включват характерни придвижвания вляво и вдясно, набивания на пета и стъпки „в лост“. Интересно е, че варианти на Бучимиш се срещат и в съседни фолклорни области. В Ихтиманския край (Шоплука), който е преходна зона към Тракия, хорото се играе в същия размер и темпо, запазвайки набиванията и приклекналата позиция. В Самоковско то е познато под името „Сечим, сечим сечинак“. Съществува и северняшки вариант от района на Монтана, наричан „Сечим, сечим Бучиниш“, който обаче се изпълнява в различен размер – 13/16 с шести дълъг дял.
Варненско хоро
Класифицирано в като 9/8. Варненският регион е преходна зона. Танцът носи белезите на Северна България (лекота), но и на Добруджа (пластика). Често се играе по крайбрежието и съчетава подскоци с плавни движения на ръцете. Произход и стил „Варненското хоро“ е емблематичен танц от Добруджанската фолклорна област. То носи специфичния „тежък“ и земен стил на добруджанци, съчетан с жизнерадостта на морския край. Играе се смесено (мъже и жени) и е едно от най-популярните хора по сватби и празненства в Североизточна България. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Ритъмът е плавен, но с отчетлив акцент на последния, дълъг дял, който дава време за характерното приклякване или замах. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите на височината на гърдите (хват „свещник“). Специфичното за това хоро е активното участие на ръцете – те ритмично се люлеят напред и назад (или се пускат долу и вдигат), следвайки динамиката на стъпките. Стъпки: Движенията са типично добруджански – с леко приклекнали колене, сякаш танцьорът е „залепен“ за земята. Има характерни кръстосвания на краката („плетеници“), причуквания и леки подскоци, които обаче не са високи, а по-скоро насочени надолу към земята. Усещане: Танцът излъчва увереност и спокойна сила. Играе се с широка усмивка, като тялото и раменете също участват в движението, следвайки люлеенето на ръцете.
Присъедини се към нашата културна общност
Помогни да запазим българските народни традиции, като споделиш знанията си или добавиш нови хора и песни към нашия архив.