Момчиловско хоро
Мъжка сила и женска кокетност под звуците на каба гайда
Детайли за танца
Подходящи песни
Стига Ми Се, Момне ле, Навдигай
Росица Пейчева
Гано моме, Гано
Нелина
Характерно за хорото
Момчиловското хоро е едно от най-обичаните и популярни хора от Родопската фолклорна област. Носещо името на село Момчиловци (Смолянско), то се изпълнява в тактов размер 2/4 и се брои „раз-два“. Темпото е умерено до бързо, но винаги наситено с типичния за планината емоционален заряд. Музикалният съпровод на каба гайда придава на танца онази дълбочина и настроение, които са запазена марка на родопския фолклор. По своята структура хорото е смесено, като подреждането на танцуващите спазва старата традиция – първо се хващат мъжете, а след тях жените. Връзката между „опашката“ на мъжката редица и началото на женската често става посредством кърпа, което позволява свобода на движенията. Мъжете играят със захват за рамо, демонстрирайки тежест и сила, докато жените се държат за длани, изпълнявайки стъпките по-леко и прибрано. Танцът, във варианта, популяризиран от хореографа проф. Антон Андонов, се състои от две основни части по 8 такта. Първата част напомня стъпките на „Право хоро“, като рисунъкът включва придвижване напред и вдясно към центъра, последвано от връщане назад. Това влизане и излизане създава красива и пулсираща форма на кръга. Най-често хорото се играе на популярната народна песен „Стига ми се, момне ле, навдигай“. Втората част е тази, която прави Момчиловското хоро толкова запомнящо се. В нея мъжете изпълняват характерни за региона силови движения – тежки подскоци, набивания на пети и дълбоки приклякания, съпроводени с мъжествени провиквания. За контраст, жените запазват сдържаност, но финалът на фигурата е закачлив – в последните два такта те отговарят на мъжката експресивност с кокетното и звънко „хи-хи-хи-хи-хи“, което придава неповторим колорит на изпълнението.
Урок по танц
Изпълнено от: КНТ Цоковци
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Родопска фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Енино хоро
Енино е популярно в региона на Неделино и Златоград. Обикновено е в 2/4. Това е предимно женско хоро, съпровождано от специфичното неделинско двуглас пеене. Движенията са ситни, приплъзващи се, като тялото остава изправено и спокойно.
Митрино хоро
Митрино хоро е типичен образец на родопския танцов фолклор, носещ характерната за региона сдържаност, съчетана със силен вътрешен емоционален заряд. Изпълнява се в равноделен тактов размер 2/4 и умерено темпо, като хореографията се разгръща в осем такта. Подредбата е смесена – мъжете водят с по-тежки стъпки, следвани от жените, които играят плътно една до друга, меко и плавно. Особено красив акцент в танца е специфичният хват, при който лявата ръка се свива зад гърба, а дясната се изпъва напред – елемент, придаващ уникален рисунък на хорото.
Сворнато хоро
Произход и стил „Сворнато хоро“ е емблематичен танц от Родопската фолклорна област. Името му (от диалектното „сворвам“ – завивам, връщам, свивам) подсказва основната характеристика на хореографията – движението не води само в една посока, а често се „завива“ и връща обратно. Това е „тежко“ хоро, носещо духа на планината – изпълнява се с достолепие, спокойствие и широта на душата. Тактов размер: 9/8 (девет осми) с четвърти удължен дял. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Звучене: Най-често се съпровожда от дълбокия и плътен звук на родопската каба гайда. Темпото е умерено до бавно (тежко), което позволява всяко движение да се изпълни пълноценно и изразително. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са спуснати долу. Специфично за това хоро е широкото и тежко люлеене на ръцете, което следва стъпките и акцентите на музиката. Ръцете не просто висят, а „тежат“ и подчертават ритъма. Стъпки: Движенията са ниски, земни и плътни. Стъпва се на цяло ходило, с подчертана тежест (акцент) към земята. Липсват подскоци и ритания. Характерни са плавните прикляквания (пружиниране в коленете) и стъпките, които се движат напред, а след това се „сворват“ (връщат) назад или встрани. Усещане: Танцът излъчва сплотеност и сила. Изпълнява се с изправен гръб и поглед напред, създавайки усещане за медитативност и дълбока връзка със земята.
Сиртаки
Най-популярният гръцки танц в света, превърнал се в културен символ на Гърция. Създаден е през 1964 г. от хореографа Йоргос Провиас за филма „Зорба гъркът“ с участието на Антъни Куин. Танцът съчетава елементи от традиционните гръцки танци хасапико (бавен вариант) и хасапосервико (бърз вариант). Най-характерната му особеност е постепенното ускоряване — започва с бавни, плавни и тържествени стъпки, приклякания и кръстосвания, след което преминава в бързи, подскокливи и изключително енергични фигури.
Цамико
Един от най-известните, тържествени и горди традиционни танци в Гърция, исторически свързан с клефтите (хайдутите) и войните за independence. Танцът се отличава с бавно и плавно темпо, изправена и достолепна стойка, дълбоки приклякания и импровизирани високи подскоци. Докато редицата поддържа ритъма с твърди и стабилни стъпки, водачът (първият танцьор) изпълнява виртуозни, акробатични въртения, скокове и замятания, като се държи стабилно за втория танцьор.
Чукано хоро
Чуканото хоро е емблематичен родопски танц в равноделен размер 2/4, изпълняван в характерния за региона бавен до умерен и сдържан стил. Името му произлиза от специфичните набивания („почуквания“) на краката наляво и надясно. Хореографията, разгърната в 16 такта, подчертава разликата в стила между половете – мъжете играят тежко с ниски подскоци, а жените стъпват ситно и плътно една до друга. Танцьорите се подреждат един зад друг (като мъжете водят), като връзката между половете често става чрез кърпа, а ръцете сменят позицията си от гърба към предна позиция по време на танца.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!