Кате-Кате (Тежкото) хоро
Бавно и тежко пиринско хоро (по едноименната народна песен)
Детайли за хорото
Подходящи песни за Кате-Кате (Тежкото) хоро
Кате, Кате
Иван Дяков
Характерно за хорото Кате-Кате (Тежкото) хоро
Традиционно и изключително въздействащо хоро от Пиринската фолклорна област, носещо името на популярната народна песен „Кате, Кате“. Макар текстът на песента да носи закачливи и хумористични нотки, танцът се отличава с много сериозен, бавен, тържествен и „тежък“ характер (откъдето идва и популярното му наименование „Тежкото“). Танцът се характеризира с дълбоко пружиниране в коленете, широка стойка, бавни и акцентирани стъпки с плътно стъпване на цяло ходило, свивки на крака и плавно пренасяне на тежестта. В съвременните клубове и школи се срещат различни хореографски вариации (най-често 8-тактова или 10-тактова танцова фраза), съдържащи придвижвания както вдясно, така и вляво.
Видео урок: как се играе Кате-Кате (Тежкото) хоро
Изпълнено от: CCFolk
Често задавани въпроси за Кате-Кате (Тежкото) хоро
Какъв е ритъмът на Кате-Кате (Тежкото) хоро?
Кате-Кате (Тежкото) хоро се играе в ритъм (размер) 2/4, с бързо темпо.
От коя фолклорна област е хорото Кате-Кате (Тежкото) хоро?
Кате-Кате (Тежкото) хоро е характерно за Пиринска фолклорна област. Характеризира се с мощни движения и неправилни ритми като 7/8 и 9/8.
Как се играе Кате-Кате (Тежкото) хоро?
Играе се във формация „Сключено (затворен кръг)“, с позиция на ръцете „За длани“.
На каква музика се играе Кате-Кате (Тежкото) хоро?
Подходящи песни за Кате-Кате (Тежкото) хоро са например „Кате, Кате“. В Хоропедия ще намерите 1 подбрана песен за това хоро.
Други хора от Пиринска фолклорна област
Виж всички хора от Пиринска фолклорна област →
Айдар аваси хоро
Грациозно и плавно хоро от Пиринската фолклорна област, чието име идва от специфичната инструментална мелодия („аваси“ произлиза от турското hava/havası — мелодия, мотив) [1.1.1]. Танцът се изпълнява значително по-меко, тържествено и с по-голяма мекота в сравнение с по-динамичното Айдарово хоро [1.1.1]. Отличава се с изправена, горда стойка, плавно пружиниране в коленете, елегантни издигания и характерни размахвания на горе вдигнатите ръце [1.1.1].
Айдарово хоро
Това хоро се отличава със своя неравномерен тактов размер 9/8, при който четвъртият дял е удължен — танцът обикновено се отброява като „раз-два-три-четири“, където последният удар е по-дълъг от останалите. Айдарово хоро се изпълнява от мъже и жени, които могат да танцуват заедно или разделно. Танцьорите се държат за длани със свити в лактите ръце. Хорото е леко, скокливо и изпълнено с настроение, като се характеризира с пружиниране в движенията. Ръцете, свити в лактите, пружинират синхронно с краката или се спускат надолу. Съществуват различни варианти на Айдарово хоро. Типична за него е комбинацията от подскок и прескок, която се изпълнява последователно в дългия дял на такта. Най-разпространеният вариант е хоро само в два такта.
Арап
Произход и стил „Арап“ е популярно хоро от Пиринската (Македонска) фолклорна област. То носи характерния за региона темперамент – съчетание от „тежко“ стъпване и динамични, резки движения. Макар традиционно да носи белезите на „мъжко“ хоро заради широките стъпки и натрисането, днес се играе смесено и е любимо в танцовите клубове из цялата страна. Темпо: Умерено до бързо. Ритъмът е отчетлив и "сечен", което предразполага към акцентирани движения. Характер на танца Хват: Ръцете се държат свити в лактите на височината на раменете (хват „свещник“ или „W“), което позволява на горната част на тялото да участва активно в баланса. Стъпки: Движенията са земни и пружиниращи. Характерни са високото вдигане на коляното, натрисането (вертикално пружиниране) и енергичните стъпки напред и назад (или към центъра и обратно). Усещане: Танцът излъчва сила и гордост. Изпълнението изисква стегната стойка и ясен акцент при стъпването на земята.
Гайда аваси (под робство)
Гайда аваси е право хоро в тактов размер 2/4, което означава, че музиката и движението се отброяват просто като „раз-два“. Темпото на танца е бавен до умерен, а танцьорите го изпълняват с плавни, но живи движения, в които има характерно пружиниране на краката и сгъване в бедрата, което придава специфичен пирински ритъм и настроение. Името „Гайда аваси“ носи интересна семантика: понякога се тълкува като „овчарска мелодия“ — възможно вдъхновено от породата тлъстоопашати овце авaси, или като гайда с по-висок тон на звучене, различна от типичната родопска каба гайда. Освен това думата „аваси/âvaz“ може да означава звук, мелодия или музикален мотив, което подсказва, че името се свързва силно с музикалния характер на танца.
Гинка
Гинка е традиционно българско народно хоро от Пиринската фолклорна област, по-конкретно от Петричкия край, и е едно от най-разпознаваемите хора в този регион. Отличава се със своя неравноделен ритъм и силно изразен темперамент, които отразяват жизнения и емоционален характер на пиринската музикално-танцова традиция. Хорото се изпълнява в тактов размер 7/8, характерен за Пирин, който най-често се усеща като „раз-два-три“, с подчертан акцент в началото на такта. Типично за Гинка е, че има две ясно разграничени части — бавна и бърза. В първата част движенията са по-спокойни, плавни и тежки, с подчертана стъпка и стабилност в тялото. Във втората част темпото се ускорява, а танцът става по-игрив, динамичен и наситен с подскоци и по-енергични движения. Гинка се играе смесено — от мъже и жени, обикновено подредени в полукръг, като танцьорите се хващат за длани, със свити в лактите ръце. Стилът на изпълнение е жив и изразителен, като често позволява индивидуално „изказване“ и вариации, особено в бързата част. Хорото може да се изпълнява както на инструментален съпровод, така и под народна песен, което допринася за неговата емоционалност и популярност. Благодарение на съчетанието от характерен ритъм, контраст между бавна и бърза част и богатство на движенията, Гинка е любимо хоро както на сцената, така и в народните събори и танцови школи, и остава ярък символ на пиринския танцов дух.
Джангурица
Произход и стил „Джангурица“ (често наричано и „Айдарово хоро“ или негов вариант) е едно от най-популярните и обичани хора от Пиринската фолклорна област. То носи типичния южняшки темперамент – играе се с много настроение, лекота и „мерак“. Характерно е за селищата по поречието на река Струма и е неизменна част от сватби и празници. Музика и Ритъм Тактов размер: 9/8 (девет осми) с четвърти удължен дял. Брои се: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Мелодия: Често се изпълнява на популярни песни като „Брала мома къпини“, „Мома Яница“ или „Не си го продавай, Кольо, чифлико“. Ритъмът е жив и предразполага към подскочни движения. Характер на танца Хват: Играе се смесено (мъже и жени). Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите (форма W или „свещник“). Характерно за стила е ритмичното люлеене на ръцете напред и назад, което следва пулсацията на музиката. Стъпки: Движенията са динамични, но не тежки. Има много подскоци, ножици (кръстосване на краката) и бързи премествания. Танцът създава усещане за въздушност и непрекъснато движение. Усещане: Джангурицата е енергичен танц, който изисква издръжливост, но се изпълнява с усмивка и лекота, сякаш танцьорите не стъпват по земята.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!