Ляво хоро
Изключението в традицията: Хорото, което се вие наляво
Детайли за хорото
Подходящи песни за Ляво хоро
Ляво хоро
Неизвестно
Характерно за хорото Ляво хоро
„Лявата“ или „Ляво хоро“ е събирателно наименование за специфична група български народни танци, които се отличават с една ярка особеност – посоката на движение. За разлика от масовата практика хорото да се води надясно, тук танцът се вие наляво (по посока на часовниковата стрелка) или има подчертано движение в тази посока. Най-често хорото се изпълнява в равноделния тактов размер 2/4, като се брои равномерно „раз-и-два-и“, а темпото варира от умерено до бързо. Най-популярният и разпространен вариант на танца се среща в Добруджанската фолклорна област. Там хорото се играе в „скъсан“ (отворен) кръг, като захватът е за длани със спуснати долу ръце. Характерен елемент за този стил е ритмичното разлюляване на ръцете напред и назад, което съпровожда стъпките. Изпълнението носи типичния за Добруджа почерк – тежко, с акценти, насочени към земята (т.нар. натрисане), и леко приклекнали колене. Един от запазените автентични образци е вариантът от село Златина, Варненско, който се състои от три основни движения, разпределени в шест такта. В другите фолклорни области танцът придобива различен облик. В Северна България изпълнението е значително по-леко и „скокливо“, докато в Тракия се наблюдават най-големи вариации. Там „Лявото хоро“ може да се срещне както в размер 2/4, изпълнявано от жени с песен, така и в неравноделния размер 9/16 с четвърти дълъг дял, подобно на Дайчовото хоро. Често в тракийските варианти ръцете са свити в лактите, а не спуснати долу.
Видео урок: как се играе Ляво хоро
Изпълнено от: Клуб Добруджа
Често задавани въпроси за Ляво хоро
Какъв е ритъмът на Ляво хоро?
Ляво хоро се играе в ритъм (размер) 2/4, с умерено темпо.
От коя фолклорна област е хорото Ляво хоро?
Ляво хоро е характерно за Северняшка фолклорна област. Хо̀рата в този край често описват усещането си като „летене“ – ефект, който идва от лекотата и вихрения ритъм на танца.
Как се играе Ляво хоро?
Играе се във формация „Леса“, с позиция на ръцете „За пояс“.
На каква музика се играе Ляво хоро?
Подходящи песни за Ляво хоро са например „Ляво хоро“. В Хоропедия ще намерите 1 подбрана песен за това хоро.
Други хора от Северняшка фолклорна област
Виж всички хора от Северняшка фолклорна област →
Абдай
Това хоро е квинтесенция на северняшкия стил. Ритъмът 7/8 в тази област се интерпретира с особена жизненост. Както е отбелязано в източника, то е "бързо и жизнерадостно". Липсващите детайли относно изпълнението могат да се реконструират с пълна увереност: хорото се играе с леки подскоци, като акцентът пада върху първия удължен дял на такта. Ръцете обикновено се държат за длани, като при по-бързо темпо движението им е синхронизирано със стъпките ("натрисане" на ръцете). Визуалните материали, цитирани в , потвърждават тази динамика, показвайки танцьори в традиционна северняшка носия, изпълняващи бързи кръстосвания на краката.
Алунел
Алунел (от румънското Alunelul) е класическо влашко хоро в 2/4, изпълнявано в затворен кръг с малки, бързи стъпки настрани и притропвания. Огнено, изключително динамично и бързо хоро, широко разпространено в Северозападна България (Видинско, Врачанско и Монтанско). Отличава се със ситни, бързи стъпки, преплитане на краката, подскоци и рязки набивания. Танцува се с голям темперамент, пружинираща лекота и характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Арканул
Изключително динамичен и енергичен танц със стари корени. Името му произлиза от думата „аркан“ (ласо или въже), а в миналото е изпълнявал функцията на мъжки обреден танц, символизиращ въвеждането на младежите в зрелостта или повикването им в армията. Танцът съчетава румънски и български фолклорни традиции. Отличава се с високо темпо, пружиниращи стъпки, характерни натрисания, леки подскоци и преплетени кръстосвания, изискващи отлична координация и синхрон.
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!