Момчиловско хоро
Мъжка сила и женска кокетност под звуците на каба гайда
Детайли за хорото
Подходящи песни за Момчиловско хоро
Стига Ми Се, Момне ле, Навдигай
Росица Пейчева
Гано моме, Гано
Нелина
Характерно за хорото Момчиловско хоро
Момчиловското хоро е едно от най-обичаните и популярни хора от Родопската фолклорна област. Носещо името на село Момчиловци (Смолянско), то се изпълнява в тактов размер 2/4 и се брои „раз-два“. Темпото е умерено до бързо, но винаги наситено с типичния за планината емоционален заряд. Музикалният съпровод на каба гайда придава на танца онази дълбочина и настроение, които са запазена марка на родопския фолклор. По своята структура хорото е смесено, като подреждането на танцуващите спазва старата традиция – първо се хващат мъжете, а след тях жените. Връзката между „опашката“ на мъжката редица и началото на женската често става посредством кърпа, което позволява свобода на движенията. Мъжете играят със захват за рамо, демонстрирайки тежест и сила, докато жените се държат за длани, изпълнявайки стъпките по-леко и прибрано. Танцът, във варианта, популяризиран от хореографа проф. Антон Андонов, се състои от две основни части по 8 такта. Първата част напомня стъпките на „Право хоро“, като рисунъкът включва придвижване напред и вдясно към центъра, последвано от връщане назад. Това влизане и излизане създава красива и пулсираща форма на кръга. Най-често хорото се играе на популярната народна песен „Стига ми се, момне ле, навдигай“. Втората част е тази, която прави Момчиловското хоро толкова запомнящо се. В нея мъжете изпълняват характерни за региона силови движения – тежки подскоци, набивания на пети и дълбоки приклякания, съпроводени с мъжествени провиквания. За контраст, жените запазват сдържаност, но финалът на фигурата е закачлив – в последните два такта те отговарят на мъжката експресивност с кокетното и звънко „хи-хи-хи-хи-хи“, което придава неповторим колорит на изпълнението.
Видео урок: как се играе Момчиловско хоро
Изпълнено от: КНТ Цоковци
Често задавани въпроси за Момчиловско хоро
Какъв е ритъмът на Момчиловско хоро?
Момчиловско хоро се играе в ритъм (размер) 2/4, с умерено темпо.
От коя фолклорна област е хорото Момчиловско хоро?
Момчиловско хоро е характерно за Родопска фолклорна област. Известни с бавни, мистични танци с древни духовни традиции. Родопските танци са с малко разнообразие на движенията и сравнителна простота. Играят се най-често на песен, като характерно тук е, че мъжете също пеят.
Как се играе Момчиловско хоро?
Играе се във формация „Сключено (затворен кръг)“, с позиция на ръцете „За длани“.
На каква музика се играе Момчиловско хоро?
Подходящи песни за Момчиловско хоро са например „Стига Ми Се, Момне ле, Навдигай“, „Гано моме, Гано“. В Хоропедия ще намерите 2 подбрани песни за това хоро.
Други хора от Родопска фолклорна област
Виж всички хора от Родопска фолклорна област →
Енино хоро
Енино е популярно в региона на Неделино и Златоград. Обикновено е в 2/4. Това е предимно женско хоро, съпровождано от специфичното неделинско двуглас пеене. Движенията са ситни, приплъзващи се, като тялото остава изправено и спокойно.
Митрино хоро
Митрино хоро е типичен образец на родопския танцов фолклор, носещ характерната за региона сдържаност, съчетана със силен вътрешен емоционален заряд. Изпълнява се в равноделен тактов размер 2/4 и умерено темпо, като хореографията се разгръща в осем такта. Подредбата е смесена – мъжете водят с по-тежки стъпки, следвани от жените, които играят плътно една до друга, меко и плавно. Особено красив акцент в танца е специфичният хват, при който лявата ръка се свива зад гърба, а дясната се изпъва напред – елемент, придаващ уникален рисунък на хорото.
Сворнато хоро
Произход и стил „Сворнато хоро“ е емблематичен танц от Родопската фолклорна област. Името му (от диалектното „сворвам“ – завивам, връщам, свивам) подсказва основната характеристика на хореографията – движението не води само в една посока, а често се „завива“ и връща обратно. Това е „тежко“ хоро, носещо духа на планината – изпълнява се с достолепие, спокойствие и широта на душата. Тактов размер: 9/8 (девет осми) с четвърти удължен дял. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Звучене: Най-често се съпровожда от дълбокия и плътен звук на родопската каба гайда. Темпото е умерено до бавно (тежко), което позволява всяко движение да се изпълни пълноценно и изразително. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са спуснати долу. Специфично за това хоро е широкото и тежко люлеене на ръцете, което следва стъпките и акцентите на музиката. Ръцете не просто висят, а „тежат“ и подчертават ритъма. Стъпки: Движенията са ниски, земни и плътни. Стъпва се на цяло ходило, с подчертана тежест (акцент) към земята. Липсват подскоци и ритания. Характерни са плавните прикляквания (пружиниране в коленете) и стъпките, които се движат напред, а след това се „сворват“ (връщат) назад или встрани. Усещане: Танцът излъчва сплотеност и сила. Изпълнява се с изправен гръб и поглед напред, създавайки усещане за медитативност и дълбока връзка със земята.
Сиртаки
Най-популярният гръцки танц в света, превърнал се в културен символ на Гърция. Създаден е през 1964 г. от хореографа Йоргос Провиас за филма „Зорба гъркът“ с участието на Антъни Куин. Танцът съчетава елементи от традиционните гръцки танци хасапико (бавен вариант) и хасапосервико (бърз вариант). Най-характерната му особеност е постепенното ускоряване — започва с бавни, плавни и тържествени стъпки, приклякания и кръстосвания, след което преминава в бързи, подскокливи и изключително енергични фигури.
Цамико
Един от най-известните, тържествени и горди традиционни танци в Гърция, исторически свързан с клефтите (хайдутите) и войните за independence. Танцът се отличава с бавно и плавно темпо, изправена и достолепна стойка, дълбоки приклякания и импровизирани високи подскоци. Докато редицата поддържа ритъма с твърди и стабилни стъпки, водачът (първият танцьор) изпълнява виртуозни, акробатични въртения, скокове и замятания, като се държи стабилно за втория танцьор.
Чукано хоро
Чуканото хоро е емблематичен родопски танц в равноделен размер 2/4, изпълняван в характерния за региона бавен до умерен и сдържан стил. Името му произлиза от специфичните набивания („почуквания“) на краката наляво и надясно. Хореографията, разгърната в 16 такта, подчертава разликата в стила между половете – мъжете играят тежко с ниски подскоци, а жените стъпват ситно и плътно една до друга. Танцьорите се подреждат един зад друг (като мъжете водят), като връзката между половете често става чрез кърпа, а ръцете сменят позицията си от гърба към предна позиция по време на танца.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!