Опас
Традиционно добруджанско хоро
Детайли за хорото
Подходящи песни за Опас
Чаморлийски опас
Орк. Приятели фолк
Опас
Орк. Зорница
Стоилов опас
Димитър Нанков, орк. Истър
Опас
Balkan Folk
Характерно за хорото Опас
Това е може би най-характерното добруджанско хоро в 2/4 (със специфично синкопиране). "Опас" идва от начина на хващане – мъжете се хващат за поясите (опасите) един на друг, образувайки изключително здрава верига. Това позволява изпълнението на сложни приклякания, усуквания на тялото и накланяния, без да се разкъса хорото. Танцът носи типичните белези на добруджанския танцов стил — ниска, приклекнала стойка, силна връзка със земята, акцентирани набивания, ситни стъпки и приклякания. Играе се с плътност и тежест, съпроводени с характерното за региона пружиниране и люлеене в тялото и раменете.
Видео урок: как се играе Опас
Изпълнено от: Фолклорен самоучител
Често задавани въпроси за Опас
Какъв е ритъмът на Опас?
Опас се играе в ритъм (размер) 2/4, с бавно темпо.
От коя фолклорна област е хорото Опас?
Опас е характерно за Добруджанска фолклорна област. Известна с уникални асиметрични ритми и сложни тактови размери.
Как се играе Опас?
Играе се във формация „Леса“, с позиция на ръцете „За пояс“.
На каква музика се играе Опас?
Подходящи песни за Опас са например „Чаморлийски опас“, „Опас“, „Стоилов опас“. В Хоропедия ще намерите 4 подбрани песни за това хоро.
Други хора от Добруджанска фолклорна област
Виж всички хора от Добруджанска фолклорна област →
Варненско хоро
Класифицирано в като 9/8. Варненският регион е преходна зона. Танцът носи белезите на Северна България (лекота), но и на Добруджа (пластика). Често се играе по крайбрежието и съчетава подскоци с плавни движения на ръцете. Произход и стил „Варненското хоро“ е емблематичен танц от Добруджанската фолклорна област. То носи специфичния „тежък“ и земен стил на добруджанци, съчетан с жизнерадостта на морския край. Играе се смесено (мъже и жени) и е едно от най-популярните хора по сватби и празненства в Североизточна България. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Ритъмът е плавен, но с отчетлив акцент на последния, дълъг дял, който дава време за характерното приклякване или замах. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите на височината на гърдите (хват „свещник“). Специфичното за това хоро е активното участие на ръцете – те ритмично се люлеят напред и назад (или се пускат долу и вдигат), следвайки динамиката на стъпките. Стъпки: Движенията са типично добруджански – с леко приклекнали колене, сякаш танцьорът е „залепен“ за земята. Има характерни кръстосвания на краката („плетеници“), причуквания и леки подскоци, които обаче не са високи, а по-скоро насочени надолу към земята. Усещане: Танцът излъчва увереност и спокойна сила. Играе се с широка усмивка, като тялото и раменете също участват в движението, следвайки люлеенето на ръцете.
Гагаузко хоро
Гагаузкото хоро е автентичен танц от Североизточна България, съхранил специфичната фолклорна идентичност на гагаузката общност. Танцът носи характерната за добруджанската област плътност, широта и свързаност със земята, комбинирани с подчертан темперамент.
Къч Бурма
Къч бурма е автентичен и изключително атрактивен танц от Североизточна България (с. Иваново, Шуменско). Името му произлиза от комбинацията между „къч“ (отривисто набиване или нисък подскок с отритване) и „бурма“ (усукващо, извиващо движение на ходилото), които придават на танца характерна пластичност и технична сръчност.
Ръка
Както подсказва името, акцентът тук е върху ръцете. В ритъм 2/4, танцьорите изпълняват плавни движения с ръцете, които наподобяват засяване или жътва. правилно го отнася към Добруджа. Липсващото описание трябва да наблегне на "разказвателния" характер на движенията на ръцете и характерното "измъкване" на рамото.
Сборенка
За разлика от Опас, Сборенката (2/4) е бърза и игрива. Тя се играе "на сбор", на празник. Характеризира се с дребни, ситни движения на краката ("сисит") и непрекъснато трептене на раменете, което е запазена марка на добруджанския стил.
Тропанка
Тропанката е един от най-популярните и емблематични танци от Добруджа. Името му произлиза от характерното „тропане“ – ритмично, тежко и акцентирано набиване с ходила, с което танцьорите символично изразяват своята сила, радост и дълбока връзка с пръстта и хляба.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!