Пайдушко хоро
Детайли за хорото
Подходящи песни за Пайдушко хоро
Пайдушко хоро
Делчо Митев
Пайдушко Xоро
Неизвестно
Характерно за хорото Пайдушко хоро
Пайдушко хоро Известно като "куцото" хоро заради петделния си размер 5/8 (2+3), Пайдушкото е представено в като северняшко. Макар да е общобългарско, северняшката му интерпретация е специфична – с по-високи подскоци и по-отсечени движения. Липсващото описание може да се формулира като: Игриво хоро, при което неравноделността създава усещане за накуцване (хоп-стъп). Изпълнява се в кръг, като често се преминава в спирала.
Видео урок: как се играе Пайдушко хоро
Често задавани въпроси за Пайдушко хоро
Какъв е ритъмът на Пайдушко хоро?
Пайдушко хоро се играе в ритъм (размер) 5/8, с бързо темпо.
От коя фолклорна област е хорото Пайдушко хоро?
Пайдушко хоро е характерно за Северняшка фолклорна област. Хо̀рата в този край често описват усещането си като „летене“ – ефект, който идва от лекотата и вихрения ритъм на танца.
Как се играе Пайдушко хоро?
Играе се във формация „Сключено (затворен кръг)“, с позиция на ръцете „За длани (Свити лакти)“.
На каква музика се играе Пайдушко хоро?
Подходящи песни за Пайдушко хоро са например „Пайдушко хоро“, „Пайдушко Xоро“. В Хоропедия ще намерите 2 подбрани песни за това хоро.
Други хора от Северняшка фолклорна област
Виж всички хора от Северняшка фолклорна област →
Абдай
Това хоро е квинтесенция на северняшкия стил. Ритъмът 7/8 в тази област се интерпретира с особена жизненост. Както е отбелязано в източника, то е "бързо и жизнерадостно". Липсващите детайли относно изпълнението могат да се реконструират с пълна увереност: хорото се играе с леки подскоци, като акцентът пада върху първия удължен дял на такта. Ръцете обикновено се държат за длани, като при по-бързо темпо движението им е синхронизирано със стъпките ("натрисане" на ръцете). Визуалните материали, цитирани в , потвърждават тази динамика, показвайки танцьори в традиционна северняшка носия, изпълняващи бързи кръстосвания на краката.
Алунел
Алунел (от румънското Alunelul) е класическо влашко хоро в 2/4, изпълнявано в затворен кръг с малки, бързи стъпки настрани и притропвания. Огнено, изключително динамично и бързо хоро, широко разпространено в Северозападна България (Видинско, Врачанско и Монтанско). Отличава се със ситни, бързи стъпки, преплитане на краката, подскоци и рязки набивания. Танцува се с голям темперамент, пружинираща лекота и характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Арканул
Изключително динамичен и енергичен танц със стари корени. Името му произлиза от думата „аркан“ (ласо или въже), а в миналото е изпълнявал функцията на мъжки обреден танц, символизиращ въвеждането на младежите в зрелостта или повикването им в армията. Танцът съчетава румънски и български фолклорни традиции. Отличава се с високо темпо, пружиниращи стъпки, характерни натрисания, леки подскоци и преплетени кръстосвания, изискващи отлична координация и синхрон.
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!