Самоковско хоро (Бяла роза)

Макар и модерна авторска композиция, базирана на фолклор, "Бяла роза" е феномен, който не може да бъде пренебрегнат. Ритъмът е 9/8. Танцът е станал универсален за цяла България, но корените на движенията са в родопската традиция – широки, плавни стъпки и вити хора. Други имена Сватбарско хоро, Широка девятка, Бяла роза, Произход и стил „Самоковското хоро“ е един от най-ярките представители на Шопската фолклорна област (региона около град Самоков). То въплъщава типичния шопски темперамент – танцът е „нахакан“, пъргав и наситен с вътрешно напрежение. Макар и да се играе в ритъм, сходен с този на други области, стилът тук е отличително „шопски“ – стегнат, с кратки и отчетливи движения. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Това е същият метричен строеж като на „Джангурица“ или „Варненско“, но изпълнението на музиката е по-резко и акцентирано. Характер на танца Хват: Най-автентичният и разпространен хват е „за пояс“ (или предна леса). Танцьорите са плътно един до друг, което позволява предаването на характерното „натрисане“ по цялата верига. Стъпки: Движенията са съсредоточени основно в краката и раменете. Играе се с леко приклекнали колене и изправен гръб. Основният елемент е „натрисането“ (ситно, вертикално пружиниране на тялото и раменете), което е емблемата на шопските танци. Стъпките са остри, насечени и често включват енергично стъпване на цяло ходило или пета. Усещане: Танцът изисква стегнатост на мускулатурата и добра координация. Излъчва сила, бодрост и онзи специфичен шопски дух на „надхитряне“ чрез движение.