Гъмзовяна
Това е хоро, което веднага се разпознава по мощното звучене на духова музика (характерна за Видинския край) и пъргавите стъпки.
Детайли за танца
Подходящи песни
Въведение и Гъмзовяна
ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ "ДУНАВ"
Гъмзовяна Хоро
Неизвестно
Характерно за хорото
Гъмзовяна е изключително колоритно и енергично хоро от Северна България, което носи името на село Гъмзово, Видинско. Това е хоро, което веднага се разпознава по мощното звучене на духова музика (характерна за Видинския край) и пъргавите стъпки. Ето подробно описание на характеристиките му: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Брои се "раз-два", но поради бързото темпо се усеща като едно постоянно, живо пулсиране. Инструментал: Автентичното звучене е на духова музика (брас бенд) – тромпет, кларинет, баритон, туба и тъпан. Мелодията е тържествена, но и много игрива, често с виртуозни сола на тромпет (свързвани и с популярния музикант Гъмзата, който е от този край). 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Движения: Характеризира се с т.нар. "ситно" играене. Стъпките са малки, ниски до земята, но много бързи и отчетливи. Има много лекота и пружиниране в коленете (не се играе тежко като македонските хора). Енергия: Това е хоро на радостта и енергията. Танцьорите често изглеждат сякаш "се плъзгат" или "треперят" над земята заради бързината на краката. 3. Стъпки и Форма Хват: Танцуващите се държат за длани, като ръцете се люлеят ритмично напред-назад ("на пружини"). При някои по-сложни, сценични варианти (в хореографските разработки) може да има хват за пояс или пускане на ръцете. Основен ход: Често включва комбинации от кръстосване на краката (ножици), причуквания (удряне на пета или пръсти в земята) и подскоци. Къде се среща? Днес "Гъмзовяна" е любимо хоро на много танцови клубове и самодейни състави, защото е динамично и позволява надиграване. Често се изпълнява на фестивали и сватби в Северна България като кулминация на веселието.
Урок по танц
Изпълнено от: Булгарика
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Северняшка фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Дайчово хоро
Като един от "жалоните" на северняшкия фолклор, Дайчовото хоро (9/8, четвърти дял удължен) е пример за социалната функция на танца. Източникът предоставя видео примери, които илюстрират "викането" – характерни провиквания на водача на хорото, които служат като команди за смяна на фигурите. Това хоро не е просто редица от стъпки, а комуникативен акт. Липсващата информация за описанието може да се дефинира така: Емоционален танц с поредица от подскоци, "ножици" и завъртания. Танцьорите изпълняват сложни фигури под команда, което изисква синхрон и внимание.
Еленино хоро
Еленино хоро е едно от най-обичаните северняшки народни хора, отличаващо се с жив ритъм, пружиниращи движения и характерно редуване на стъпки и подскоци. Изпълнява се в специфичната за региона метрична мярка 7/8, която придава на танца непрекъснато усещане за леко подскачане и игривост. Танцуващите обикновено са хванати за ръце, оформяйки верига или полукръг, която се движи плавно наляво и надясно. Движенията се изпълняват енергично, но с лекота – краката редуват стъпки напред, прескачания и характерни свивки, а подскоците придават на танца усещане за пружина и непрекъснато движение. Телата са леко наклонени към центъра на хорото, а ръцете – хванати ниско или отпуснати, понякога с малки люлеещи движения, които следват ритъма. Характерна е редуваната динамика: моменти на „затихване" със стъпки и моменти на „разгръщане" с по-изразени подскоци. Еленино хоро носи усещане за радост, лекота и общност. То съчетава прецизност в структурата на стъпките и свобода в танцьорското излъчване. Танцът е не само красива част от северняшката традиция, но и любимо хоро за различни празници, събори и народни веселби, обединявайки хората чрез ритъм, енергия и настроение.
Ляво хоро
„Лявата“ или „Ляво хоро“ е събирателно наименование за специфична група български народни танци, които се отличават с една ярка особеност – посоката на движение. За разлика от масовата практика хорото да се води надясно, тук танцът се вие наляво (по посока на часовниковата стрелка) или има подчертано движение в тази посока. Най-често хорото се изпълнява в равноделния тактов размер 2/4, като се брои равномерно „раз-и-два-и“, а темпото варира от умерено до бързо. Най-популярният и разпространен вариант на танца се среща в Добруджанската фолклорна област. Там хорото се играе в „скъсан“ (отворен) кръг, като захватът е за длани със спуснати долу ръце. Характерен елемент за този стил е ритмичното разлюляване на ръцете напред и назад, което съпровожда стъпките. Изпълнението носи типичния за Добруджа почерк – тежко, с акценти, насочени към земята (т.нар. натрисане), и леко приклекнали колене. Един от запазените автентични образци е вариантът от село Златина, Варненско, който се състои от три основни движения, разпределени в шест такта. В другите фолклорни области танцът придобива различен облик. В Северна България изпълнението е значително по-леко и „скокливо“, докато в Тракия се наблюдават най-големи вариации. Там „Лявото хоро“ може да се срещне както в размер 2/4, изпълнявано от жени с песен, така и в неравноделния размер 9/16 с четвърти дълъг дял, подобно на Дайчовото хоро. Често в тракийските варианти ръцете са свити в лактите, а не спуснати долу.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!