Танци от Северняшка фолклорна област
Хо̀рата в този край често описват усещането си като „летене“ – ефект, който идва от лекотата и вихрения ритъм на танца.
Абдай
Това хоро е квинтесенция на северняшкия стил. Ритъмът 7/8 в тази област се интерпретира с особена жизненост. Както е отбелязано в източника, то е "бързо и жизнерадостно". Липсващите детайли относно изпълнението могат да се реконструират с пълна увереност: хорото се играе с леки подскоци, като акцентът пада върху първия удължен дял на такта. Ръцете обикновено се държат за длани, като при по-бързо темпо движението им е синхронизирано със стъпките ("натрисане" на ръцете). Визуалните материали, цитирани в , потвърждават тази динамика, показвайки танцьори в традиционна северняшка носия, изпълняващи бързи кръстосвания на краката.
Алунел
Алунел (от румънското Alunelul) е класическо влашко хоро в 2/4, изпълнявано в затворен кръг с малки, бързи стъпки настрани и притропвания. Огнено, изключително динамично и бързо хоро, широко разпространено в Северозападна България (Видинско, Врачанско и Монтанско). Отличава се със ситни, бързи стъпки, преплитане на краката, подскоци и рязки набивания. Танцува се с голям темперамент, пружинираща лекота и характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Гъмзовяна
Гъмзовяна е изключително колоритно и енергично хоро от Северна България, което носи името на село Гъмзово, Видинско. Това е хоро, което веднага се разпознава по мощното звучене на духова музика (характерна за Видинския край) и пъргавите стъпки. Ето подробно описание на характеристиките му: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Брои се "раз-два", но поради бързото темпо се усеща като едно постоянно, живо пулсиране. Инструментал: Автентичното звучене е на духова музика (брас бенд) – тромпет, кларинет, баритон, туба и тъпан. Мелодията е тържествена, но и много игрива, често с виртуозни сола на тромпет (свързвани и с популярния музикант Гъмзата, който е от този край). 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Движения: Характеризира се с т.нар. "ситно" играене. Стъпките са малки, ниски до земята, но много бързи и отчетливи. Има много лекота и пружиниране в коленете (не се играе тежко като македонските хора). Енергия: Това е хоро на радостта и енергията. Танцьорите често изглеждат сякаш "се плъзгат" или "треперят" над земята заради бързината на краката. 3. Стъпки и Форма Хват: Танцуващите се държат за длани, като ръцете се люлеят ритмично напред-назад ("на пружини"). При някои по-сложни, сценични варианти (в хореографските разработки) може да има хват за пояс или пускане на ръцете. Основен ход: Често включва комбинации от кръстосване на краката (ножици), причуквания (удряне на пета или пръсти в земята) и подскоци. Къде се среща? Днес "Гъмзовяна" е любимо хоро на много танцови клубове и самодейни състави, защото е динамично и позволява надиграване. Често се изпълнява на фестивали и сватби в Северна България като кулминация на веселието.
Дайчово хоро
Като един от "жалоните" на северняшкия фолклор, Дайчовото хоро (9/8, четвърти дял удължен) е пример за социалната функция на танца. Източникът предоставя видео примери, които илюстрират "викането" – характерни провиквания на водача на хорото, които служат като команди за смяна на фигурите. Това хоро не е просто редица от стъпки, а комуникативен акт. Липсващата информация за описанието може да се дефинира така: Емоционален танц с поредица от подскоци, "ножици" и завъртания. Танцьорите изпълняват сложни фигури под команда, което изисква синхрон и внимание.
Дунавско хоро
Интересен феномен е включването на Дунавското хоро в списъка. Макар и авторско произведение на Дико Илиев, то е претърпяло пълна фолклоризация. В правилно е отбелязан ритъмът 2/4. Допълнителният анализ сочи, че това е единственото хоро, което е придобило статут на национален символ за празнуване на Нова година. Хореографията е сравнително проста – стъпка с десния крак, кръстосване с левия отзад, стъпка встрани и прибиране, последвано от люлеене напред-назад. Захватът е за ръце, спуснати долу, което позволява масово участие на хора без специална подготовка.
Еленино хоро
Еленино хоро е едно от най-обичаните северняшки народни хора, отличаващо се с жив ритъм, пружиниращи движения и характерно редуване на стъпки и подскоци. Изпълнява се в специфичната за региона метрична мярка 7/8, която придава на танца непрекъснато усещане за леко подскачане и игривост. Танцуващите обикновено са хванати за ръце, оформяйки верига или полукръг, която се движи плавно наляво и надясно. Движенията се изпълняват енергично, но с лекота – краката редуват стъпки напред, прескачания и характерни свивки, а подскоците придават на танца усещане за пружина и непрекъснато движение. Телата са леко наклонени към центъра на хорото, а ръцете – хванати ниско или отпуснати, понякога с малки люлеещи движения, които следват ритъма. Характерна е редуваната динамика: моменти на „затихване" със стъпки и моменти на „разгръщане" с по-изразени подскоци. Еленино хоро носи усещане за радост, лекота и общност. То съчетава прецизност в структурата на стъпките и свобода в танцьорското излъчване. Танцът е не само красива част от северняшката традиция, но и любимо хоро за различни празници, събори и народни веселби, обединявайки хората чрез ритъм, енергия и настроение.
Изручанка
Изручанка е един от най-обичаните и жизнерадостни танци от Северняшката фолклорна област. Танцът се отличава с характерната за региона ефирност, лекота и пространственост, при които пластичните движения на ръцете са в пълна хармония със ситните и пружиниращи стъпки.
Костенско хоро
Игриво и динамично хоро от Северняшката фолклорна област, спадащо към групата на пайдушките танци. Отличава се със специфичен асиметричен ритъм, ситни и пъргави стъпки, пружиниране в коленете и характерната за северняшкия регион лекота. При изпълнението му се разчита на добър синхрон с ръцете, които динамично се издигат горе и се спускат долу спрямо танцовата фраза
Ляво хоро
„Лявата“ или „Ляво хоро“ е събирателно наименование за специфична група български народни танци, които се отличават с една ярка особеност – посоката на движение. За разлика от масовата практика хорото да се води надясно, тук танцът се вие наляво (по посока на часовниковата стрелка) или има подчертано движение в тази посока. Най-често хорото се изпълнява в равноделния тактов размер 2/4, като се брои равномерно „раз-и-два-и“, а темпото варира от умерено до бързо. Най-популярният и разпространен вариант на танца се среща в Добруджанската фолклорна област. Там хорото се играе в „скъсан“ (отворен) кръг, като захватът е за длани със спуснати долу ръце. Характерен елемент за този стил е ритмичното разлюляване на ръцете напред и назад, което съпровожда стъпките. Изпълнението носи типичния за Добруджа почерк – тежко, с акценти, насочени към земята (т.нар. натрисане), и леко приклекнали колене. Един от запазените автентични образци е вариантът от село Златина, Варненско, който се състои от три основни движения, разпределени в шест такта. В другите фолклорни области танцът придобива различен облик. В Северна България изпълнението е значително по-леко и „скокливо“, докато в Тракия се наблюдават най-големи вариации. Там „Лявото хоро“ може да се срещне както в размер 2/4, изпълнявано от жени с песен, така и в неравноделния размер 9/16 с четвърти дълъг дял, подобно на Дайчовото хоро. Често в тракийските варианти ръцете са свити в лактите, а не спуснати долу.
Пайдушко хоро
Пайдушко хоро Известно като "куцото" хоро заради петделния си размер 5/8 (2+3), Пайдушкото е представено в като северняшко. Макар да е общобългарско, северняшката му интерпретация е специфична – с по-високи подскоци и по-отсечени движения. Липсващото описание може да се формулира като: Игриво хоро, при което неравноделността създава усещане за накуцване (хоп-стъп). Изпълнява се в кръг, като често се преминава в спирала.
Русенско (дунавско) хоро
Традиционен вариант на дунавските хора от Северняшката фолклорна област. За разлика от широко разпространения 6-тактов вариант, който масово се играе на Нова година, автентичното Русенско дунавско хоро е 8-тактов танц с пълен синхрон между музикалната и танцовата фраза [1.1.1]. Отличава се с голяма северняшка лекота, скоклива пъргавина, пружиниране и характерното волно, широко люлеене на ръцете [1.1.1].
Ситно влашко хоро
Ситното влашко, както подсказва името, е виртуозно изпълнение на дребни движения в бързо темпо (2/4 или 12/16 според вариацията. Отличава се със ситни, бързи и преплетени стъпки, остри подскоци, чукания и набивания. Танцува се с голяма пружинираща лекота в коленете и много енергия, като често е съпроводено от характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Стефчово хоро (Зелената салата)
Изключително популярно хоро в българските клубове за народни танци, разработено на базата на автентични северняшки танцови елементи. Отличава се с високо темпо, ситни и бързи стъпки, пружиниране в коленете и характерното за Северняшката област широко люлеене на ръцете. Танцът носи много настроение, динамика и лекота.
Фурла
Влашкото хоро „Фурла“ е изключително динамичен и атрактивен танц от Северна България, характерен за дунавския влашки фолклорен регион. Танцът се отличава с бързо темпо, вихрен темперамент и технични, отчетливи движения, които изискват висока координация и издръжливост.
Черкезко хоро
Популярно и игриво хоро, разпространено в районите на Плевенско, Търновско и Монтанско [2.1.3]. Името му исторически се свързва с черкезите – кавказки преселници, установили се в различни части на Северна България през XIX век, които оставят отпечатък върху местната традиция [2.1.3]. Танцът се отличава с типичната северняшка лекота, ситни и пъргави стъпки, гъвкаво пружиниране в коленете и характерното широко люлеене на ръцете.
Чичово хоро
Произход и стил „Чичовото“ е едно от най-емблематичните хора за Северняшката фолклорна област (по-конкретно Северозападна България). То е типичен представител на „ситностъпковите“ северняшки танци – бързо, леко и изключително жизнерадостно. Играе се както от мъже, така и от жени, като носи духа на селските празници и надигравания. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Темпо: Бързо до много бързо. Музиката често се изпълнява от духови оркестри (характерни за Видинския и Монтанския край), което придава на танца тържественост и мощ. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са спуснати долу. Специфичното за това хоро е ритмичното люлеене на ръцете – напред и назад (или „напред-назад“ с акцент), което следва такта на музиката и дава допълнителна динамика на изпълнението. В някои сценични варианти може да се играе и с хват „на пояс“ или „кръстосан хват“ (леса). Стъпки: Движенията са „ситно“ начертани по земята, леки и пъргави. Липсват тежките клякания на Тракия. Вместо това има множество кръстосвания на краката, пружиниране и бързи смени на посоката (напред-назад или встрани). Усещане: Танцът изисква добра координация и издръжливост, тъй като често се ускорява. Излъчва закачливост, енергия и колективен дух.
Шира
Динамично и леко хоро, типичен представител на Северняшката фолклорна област. Отличава се с бързи, дребни стъпки, подскоци и характерното за региона акцентирано люлеене на ръцете напред и назад. Танцува се с приповдигнато настроение, живина и характерната за северняците пружинираща лекота в коленете.